Топ 10 космически мисии на десетилетието
. Днес стартирам с обичайна поредност от така наречен “празнични публикации ”. По принцип в края на всяка година върша преглед на изминалите 12 месеца и обрисувам събитията, които предстоят да се случат през идната година. Сега обаче е друго. Не просто си отива една година, а цяло десетилетие от 21-ви век. Поради това считам, че е по-уместно с тази първа публикация да направя ранглиста кои са 10-те най-вълнуващи задачи за десетилетието.
Разбирам, че за 10 години са се случили доста неща. Признавам, че тази ранглиста ще разочарова някои от вас, защото евентуално някои от вашите обичани задачи са пропуснати, а вместо тях са включени други. И въпреки всичко бих желал да предложа своето виждане кои са топ 10 събитията на десетилетието.
На фотографията: изстрелването на совалката “Индевър ” на 16-ти май 2011-та година. Photo credit: NASA
Това бе предпоследната совалкова задача преди окончателното пенсионирането на галактическите совалки. Защо съм присъединил нея, а не последната – т.е. задачата на “Атлантис ” (8-21 юли 2011-та)? Защото, когато “Индевър ” излетя в космоса на 16-ти май 2011-та, тя изпрати в космоса търсача на тъмна материя “Алфа Магнитен Спектрометър ”. Това е най-скъпият теоретичен уред, доставен на Международната галактическа станция – цената му се прави оценка на $2 милиарда. Въпреки че плановият живот на инструмента бе едвам три години, той продължава да работи до ден сегашен. Понастоящем астронавтите на МКС Лука Пармитано и Ендрю Морган правят ремонт на “Алфа Магнитен Спектрометър ” и в случай че той се увенчае с триумф, срокът му на употреба ще бъде продължен до 2030-та година.
На фотографията: товарният транспортен съд “Драгън ” приближава Международната галактическа станция на 25 май 2012 година Photo credit: NASA
Първият товарен транспортен съд “Драгън ” (без да броим демонстрационния от 2010-та) за задача до Международната галактическа станция бе изстрелян на 22-ри май 2012-та година чрез ракета “Фолкън 9 ” на СпейсЕкс. Това бе първият американски галактически транспортен съд, който доближи МКС след пенсионирането на галактическите совалки, както и първият комерсиален транспортен съд, който стартира да организира постоянни полети до станцията. За страдание заради редица аргументи, както механически, по този начин и бюрократични, частната пилотирана орбитална космонавтика не стана факт през това десетилетие, само че триумфите на СпейсЕкс във връзка с програмата “Драгън ” за доставка на потребен товар са безспорни.
Изстрелването на кораба “Союз ТМА-16М ” на 27-ми март 2015-та година. Photo credit: NASA/Bill Ingalls
Едногодишната задача до Международната галактическа станция е несъмнено най-амбициозният план на пилотираната космонавтика за десетилетието. Астронавтът на НАСА Скот Кели и неговият съветски сътрудник Михаил Корниенко прекараха в орбита 342 дни – в действителност малко по-малко от една година, само че задоволително за провеждането на значими научни опити, които са свързани с проучването на дълготрайните резултати на галактическата среда върху човешкото тяло. Тъй като американският астронавт Скот Кели има брат-близнак Марк Кели (също астронавт, от гореспоменатата совалкова задача – №10 в класацията), това разреши да се създадат неповторими генетични проучвания. Получените резултати ще спомогнат за планирането на дълготрайни експедиции до Луната и Марс.
На 13-ти декември 2018-та година астронавтите на частния галактически транспортен съд “Юнити ” на Върджин Галактик снимаха фотография на Земята по време на първия пилотиран галактически полет, извършен от територията на Съединени американски щати след приключването на програмата “Космическа совалка ”. Photo credit: Virgin Galactic
На 13-ти декември 2018-та година пилотираният галактически транспортен съд “Юнити ” доближи до космоса съгласно американската формулировка за началото на галактическото пространство (=80 километра височина). Астронавтите на борда бяха Марк Стъки и Фредерик Стъркоу. Полетът бе суборбитален и продължи едвам няколко минути, само че това бе първата пилотирана галактическа задача, извършена от територията на Съединени американски щати след приключването на програмата “Космическа совалка ”. Понастоящем корабът “Юнити ” бива оборудван с нова кабина, която ще трансформира галактическите полети в туристически разкош. Очакванията са през 2020-та година частните пилотирани екскурзии до космоса да са факт.
Монтаж от четири фотоси на кометата Чурюмов-Герасименко, снимани от навитационната камера на “Розета ” на 18-ти октомври 2014-та година. Photo credit: ESA/Rosetta/NAVCAM
Европейската галактическа задача “Розета ”, която бе изстреляна на 2-ри март 2004-та година, съумя да дойде в орбита към кометата Чурюмов-Герасименко през август 2014-та. На 12-ти ноември същата година спускаемият уред “Филе ” извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху повърхността на комета. Мисията “Розета ” направи голям брой открития, като едно от най-забележителните е откритието на свободен молекулярен кислород (O2) около Чурюмов-Герасименко.
Снимка на спускаемия уред “Чанг’e 3 ”, снимана от лунохода “Юту ”. Photo credit: CNSA
Въпреки че задачата на Китай “Чанг’е 4 ” през 2019-та година притегли повече публично внимание заради първото в историята на човечеството втурване на противоположната страна на Луната, в тази ранглиста аз ще слага миналата задача “Чанг’e 3 ”. Мисията извърши меко кацане откъм забележимата страна на Луната на 14-ти декември 2013-та година и с това тя се трансформира в първата спускаема лунна задача на 21-ви век. Това бе първото меко кацане на Луната след 1976-та година – тогава за финален път през 20-ти век съветската роботизирана автоматизирана станция “Луна 24 ” сполучливо събра проби от Луната и ги достави на Земята за по-нататъшно проучване в лаборатории.
Снимка на Марс, снимана от индийската “Марсианска орбитална задача ” през 2015-та година. Photo credit: ISRO
За мен индийската “Марсианска орбитална задача ” е един от най-впечатляващите планове на десетилетието заради една-единствена причина: Марс е планета, която е извънредно сложна за проучване. Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Япония са се проваляли при първите си опити (респективно при задачите “Марс 1 ”, “Маринър 3 ”, “Нозоми ”). Но Индия съумя от раз – автоматичната междупланетна станция бе изстреляна наред на 5-ти ноември 2013-та година, а на 24-ти септември 2014-та влезе в орбита към Червената планета. “Марсианска орбитална задача ” продължава да работи до ден сегашен, снима планетата и събира скъпи научни данни.
Снимка на метеорита Рюгу, направена от европейския спускаем уред “Маскот ”. Проблясъците на фотографията се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit: JAXA/DLR/CNES
Японската задача “Хаябуса 2 ” бе изстреляна на 3-ти декември 2014-та година. През юни 2018-та тя дойде сполучливо в орбита към метеорита “Рюгу ”. На 21-ви септември 2018-та “Хаябуса 2 ” освободи сполучливо два астероидохода “Минерва 2 ” върху Рюгу – това бяха първите самоходни апарати на повърхността на метеорит, които се придвижиха чрез подскачания! На 3-ти октомври същата година задачата спусна европейския спускаем уред “Маскот ” – още веднъж самоходен. А пък на 21-ви февруари 2019-та “Хаябуса 2 ” извърши независимо кацане върху Рюгу за събирането на проби от повърхността му, които ще бъдат доставени по-късно на Земята. Второ пробовземане бе осъществено на 11-ти юли т.г., като няколко седмици преди този момент на мястото на втурване бе взривен детонатор, с цел да се издълбае неестествен кратер и по този начин да се изкопае материал от самата сърцевина на метеорита.
През месец ноември т.г. “Хаябуса 2 ” със събраните проби стартира своето странствуване към Земята.
Снимка, снимана от марсохода “Кюриосити ” на 17-ти юли 2019-та година. Photo credit: NASA/JPL-Caltech
Мисията на американския марсоход “Кюриосити ” заема почетното второ място в моята ранглиста. Марсоходът извърши меко кацане в региона на кратера Гейл на 6-ти август 2012-та година и продължава да работи там до ден сегашен. “Кюриосити ” е най-амбициозната и комплицирана роботизирана експедиция на Червената планета, като марсоходът тежи съвсем един звук – това е най-тежкият потребен товар, доставен на марсианската повърхнина. За сполучливото кацане е употребена авангардна система, наречена “небесен кран ”.
През 2019-та година “Кюриосити ” откри извънредно държание на кислорода в атмосферата на Червената планета. Неговите равнища се покачват значително напролет и лятото – доста повече, в сравнение с учените чакаха. И назад, през зимата спадът му е по-голям от плануваното. Изследователите към момента нямат пояснение за какво това се случва.
Снимка на повърхността на Плутон, снимана от “Ню Хърайзънс ” през 2015-та година. Photo credit: NASA/JHUAPL
Това е безспорното първо място в моята ранглиста. Мисля, че самоуверено мога да предвиждам, че това ще е и безспорното първо място във всички ранглисти, които проучват галактическото десетилетие. Двата триумфа на “Ню Хърайзънс ”, надлежно през 2015-та и 2019-та година, мъчно ще бъдат надминати през идващите години, а може би и през идните десетилетия. На 14-ти юли 2015-та задачата извърши първото в историята на човечеството посещаване на планетата Плутон и съумя да снима детайлни фотоси както на нея, по този начин и на спътниците ѝ Харон, Хидра, Никс, Цербер и Стиск.
А на 1-ви януари 2019-та “Ню Хърайзънс ” извърши първото в историята на човечеството посещаване на небесно тяло оттатък орбитата на Плутон, който носи названието Арокот.
Снимка на Арокот, снимана от “Ню Хърайзънс ” при започване на януари 2019-та година. Photo credit: NASA/JHUAPL
Арокот е планетоид с неправилна форма и размери 36 на 18 на 10 километра. Средният му диаметър е 18.3 километра. Обектът бе открит през 2014-та година и дълги години бе прочут просто под обозначението 2014 MU69. На 13-ти март 2018-та планетоидът получи формалното наименование Ултима Туле. Изборът на това име бе остро разкритикувано, защото е употребявано от нацистки окултисти, с цел да опишат митологичния генезис на арийската раса. Първоначално ръководителят на задачата Алън Стърн оповести, че няма желание да преименува планетоида, защото името Ултима Туле се е употребило и в древногръцката и латинската литература. “Просто тъй като неприятни хора са харесвали това название, ние няма да им позволим да ни го завлечен ”, безапелационен бе Стърн. Все отново митингът на учения не съумя и в последна сметка обектът бе преименуван на Арокот.
